История на Турция - Османски период !

Извори за историята на Османска Турция.

Османските извори – те са изписани на арабица и на т.н. османски или османотурски език,който е официалният език в Османска Турция,днес вече мъртав език,който вкл, лексика – арабска персийска и турска и цели граматически конструкции от 3те езика.Османските извори по вид могат да се разделят на две основни друпи.Първата група са наративни (описателни) извори – към тях принадлежат 2 подвида – османските хроники и османските пътеписи.Съществува огромно изобилие от османки хроники, в които се описват различни исторически събития,като авторите не винаги са съвременици на голяма част от описваните събития,но заимстват сведения от по-ранни исторически хроники.Някои хроники:Нешри,неговата хроника се казва „Огледало на Света” издадена е в превод на български език от Мария Калицин.В тази хроника има сведения за първите завоевания на османците;най-ранната османска история.”Корона на историите” на Садеддин, в превод на български пак от М.Калицин.Тази хроника от 16б. В тези хроники има вмакнати сведения с легендарен характер.В хрониката на Нешри се описва сличай каква била съдбата на Баязид I.

Друг хронист са Селяники.Османските пътеписи – двама най-известни пътеписци – Евлия Челеби, автор от 17в. и е бил много плодовид автор има десет тома.Данните,които се отнасят до България имат превод на български от Страшимир Димитров.Писал е много за българите.Като извор е много интересен ,но и той има своите особености,много обича да преувеличава и за това трябва да се внимава.Обича да си измиля.Никога не е ходил до Германия и Франция,но има в тези десет тома информация за тях,описва ги като чели е ходил там,но ги използва като начин да разкаже какво знае за тези страни.Друг автор на пътеписи е Хаджи Калфа – също от 17в. Неговия пътепис се казва „Румелия и Босна”,но за разлика от Евлия Челеби,Хаджи Калфа не е посетил всичко за което пише в България.Това бяха наративните османски извори.Освен тях има и документални – те биват много видове но най-основните от тях са: 1.Султанските фермани – ферманите се отличават с тугра,султански монограм, в началото на всеки ферман, и колкото повече се приближаваме към 19в. толкова по пищни стават тези тогри.(от тук се смята че идв и тура,когато се хвърля чоп).Други източници от този период са регистрите на населението или както османците ги наричат – дефтери.Някои регистри са предимно за даначно облагане на населението.Много интересен източник защото има поименнен регистър.Не са само данъчни – военни формирования,на циганите,на номадите и т.н.Много важен документален извор са т.н. сиджил – специални дневници,които водят местните къдии.В тези дневници може да се намерят сведения за съдебни дела,за женитби и разводи,безброи описи на наследства на мюсилмани и на не мюсилмани,защото кадията е този,който разпределя наследството между наследниците, в тях има и преписи на всички разпореждания на централната османска власт и османската власт на регионално ниво.Други документални извори са Кануннаме – сборници от закони предимно от името на султана.Сборниците от Фетви са сборници от закони от най-видните османски правоведи,вещи в Шериат (османското законодателство,възниква още в 7в.).Тези видни правоведи са арбитри по най-сложни казуси и фетвата представлява решение на правен казус,осъществено именно от такива видни ислямски правоведи,не се конкретизиран с имена,а се използват фиктивни имена.Друв вид сборници са сборници от жалби на населението – шекяет дефтерлери.Населението - мюсюлманско или пак не – се обръща първо към кадията ,а ако молбата му не бъде удоблетворена се обръща към централната власт.Това бяха османските извори.Доста значителен масив пресдтавляват извори от западноевропейски извори на дипломати – френски,немски австрийкси,английски,венециански и т.н.На български език има издадени 7 тома – пътеписи само за Балканите.Един от най-ранните е Ханс Шилтбергер.Той е бил 15 – 16 годишен когато е взел участие като паш на австрийски рицар.Прекарал е цели 30г. като пленник на Османската империя,след което е избягал.Под формата на пътепис издава впечетленията си от пребиваването му в Османската империя.Акцентът е върху азиатските части на Империята,също така някои традиции и обичаи.От 16в. едни от най-интересните автори е Ханс Дершвам,Стефан Герлах – проф. В университета в Тюпинген – той обръща внимание на начина по който се наследява османкия престол.Англичанинът Пол Рико от 17в. автор,обръща специлно внимание на „гръцката църква” или по точно източно православната църква.Мери Монтегю била е съпруга на тогавашния посланник на англиския посланник в Цариград.Интересно е нейното описание на Софийската баня по това време.Имаме и друга категория извори – извори на подвластните народи.Тук има много арабски извори,съхранявани в библиотеката и архива на Каиро.Имаме много арменски извори,грузински.Тук на Балканите – гръцки,сръбски,български,като българските не са много на брой ,нито пък обемисти.Това,което е оцеляло до наши дни са т.н. приписки на богослужебни книги.Това са кратки сведения от по няколко изречения от грамотни българи и или съобщават за природни катаклизми, или пък доста често за чумни епидемии.а пък другият род приписки дават информация за политически събития – битки,походи.Те са събрани в един том „Писахме да се знае”.
По принцип историците се стремят да използват извори от различен характер и да ги съпоставят.Те не могат да се използват просто така,съпоставяйки ги историците намират истината.Също така трябва да се има предвид че има съзнателни фалшификации на някои документи.Особено при техния превод – желателно е историците да ползват изворите в оригинал.

Научна книжнина по история на Османска Турция

Като основоположник на научния подход при изучаването на Османската история е Австрийкият ориенталист Йозеф фон Хамер.Той е бил изключително плодовид автор и е оставил стотици заглавия по османкатаистория,но най-известна и до днес и не загубила историческата си стойност е „Османска история” в десет тома,издадена най-напред на немски език в Бъдапеща в интервала 1827 – 1835 г.В последствие историята е преведена и на френски език.Син на градинар и постъпва с хидатайство в ориенталката академия във Виена .Хамер става и първият директор на Австрийската академия на науките.Почти по същото време,но малко по късно,история от много томове Османска изтория от Ахмет Джевдет Паша.Родом е от Ловеч,роден 1823г.Той се смята за основоположни вътре в самата Османска империя.В днешно време най-известните изследователи на османката история са:Халил Иналджък – десетки трудове по османска история,преподавател в Щатите,по настоящем ръководик катедрата в университета Билкент.Преди няколко години беше посветен за доктор хонорис кауза от Софийския университет.От турските автори най-много тачени са Гьокбилгин,друг автор Узун чаршили е написал първите четири тома на една осемтомна „Османска история”,също е автор на два тома „ Kapıkulu ocakları” това е за платената османка армия.Ромер Мантран е предимно специалист по история на арабските страни,Историята която е издадена е под негова редакция,но авторите са десетина.Това издание е най-доброто за френската османистика.Що се отнася за Великобритания имаме двама автори Колин Хейуд и Колин Имбър,по настоящем най- добрите английски османисти.Еремеев и Мейер пак „История на Османската империя”,първо е издадена на руски.От германците – Майер,който завежда катедрата в Мюнхен.Много активно работи и по Балканска история Урзинус,завежда катедрата в Хайделберг.В България известни османисти – проф. Бистра Цветкова „Паметна битка на народите”,проф. Вера Мутафчиева „Кърджалийско време” и „османска социално-икономическа история”,а като писател някои от книгите и като „Исторически романи” в основата им стоят исторически събития; ”Случаят Джем”, а другият роман „Летопис на смутното време” и третият от най-известните ни османисти е член – кореспондент Страшимир Димитров – най-интересната е „Султан Махмуд II и краят на еничерите”

3.. Периодизация на историята на Турция

Турция има многовековна история,която би могла да се подраздели на два периода в съответсвие с формата на управление : монархия илирепублика.Републиканския период започва от 1923г. и е ссравнително кратък период,в сравнение с османската империя,когато турция е била монархия.Води се спор за това,коя година да се приеме за начало на турската държава.Някои автори добавят към историята на Турция и историята на селджуките и за това приемат за начало 1071 на Турската история.Това е годината на една битка при селището Манцикерт или Малазгирт,когато селджуките разбиват Византийските войск,водени от император Роман IV Диоген,и се установяват траино в Мала Азия.Други автори обаче,тълкуват тази история на селджуки като предистория към Турската и приемат за начало годината 1299г.(а някои ч закръглят на 1300).Това е годината,когато беят на един от Тюрските бейлици , Осман,син на Ертогрул,обявява независимост от селджуките.Повечето историци се придържат към 1299г.Има и други автори,които пък отместват годината на създаване напред във времето,като го свързват с превземането на град Бурса,който става първата столица на Османската империя,което става през 1326г.,когато бластва сина на Осман – Орхан.
Как да буде подразделен тои вековен период до републиканския период,когато турция е била монахрия?Каква периодизация и какви критерии да има за да бъде подложена на периодизация?Единодушно се възприема един граничен период т.н. „Танзимат” период на реформи в Османска Турция като някои приемат за негово начало годината 1839г.,когато е издаден Хат-и шериф (сшещен указ) и някои приемат тази година като начало на модернизации или поне опити за такива на османското общество по европейски образец.Други автори сочат годината 1826г. като начало на Танзимата.Тогава султан Махмут II,чрез една много сурова мярка,заповедта да бъде физически унищожен еничерския корпус,главна пречка за модернизацията за османската армия.От тук насетна почва Танзимата и се обосновява този период чак до 1923г. когато е обявена републиката.Но сега как и въз пснова на какви критерии да бъде въведена периодизация за да се раздели периода от 1299 до 1926г.Най-разпространен е начинат на възход и падение.Обособяват се периодите на възход в политически и военен аспект и нейните падения.Към този критерии се придържа и проф. Халил Иналджък,който предлага следната периодизация:Първия,който нарича начален, период смята той е от 1300 – 1402(годината при една прочута битка при Анкара,когато султан Баязид I е бил победен и пленен от монголския влаетел.)След което възникват междуусобици между синовете на Баязид.След това втори период,той смята период на консулидация и реорганизация и смята че той продължава от 1402 до 1481(годината,когато умира един от най-прочутите турски султани – Мехмед II Фатих,който првзема Константинопол и го превръща в своя столица,от негово време може )Третия период е период на създаване на Световна Империя.Това е от 1481 до 1571г. (в този интервал царуват едни от най-прославените султани,тук царува и Сюлейман Великолепний (от 1520 до 1566),а годината 1571г. е годината на една морска битка при Лепанто,(дх. Навпактос) при тази морска битка,османката флота е била разгрумена.От удара на една християнска коалиция начело с Ватикана испания Венеция.Тази година 1571,тогава на власт е Селим II,и тази битка се приема за начало на упадъка на Османската империя.)Четвъртия период е период на криза в османската държава и този период продължава от 1571 до 1699(това е годината на един мирен договор – Карловицки, става дума за договор между псманската империя и „Свещената лига”,която бкл. Хабсбурската империя,Полша,Венеция и Русия,като тази коалиция нанася много голямо поразжение на османците и в резултат те губят много големи територии от своите европейски владения).Последния 5ти период е период на признаване на Европейското превъзходство.Този период е от 1699г до 1826г.,след което започва Танзимата.Роберт Мартран предлага друга периодизация.При него имаме три подпериода.Първия той нарича време на анадолските княжества и начало на османската държава от 1300 -1402.Вторият му период е период на възход и апогей на Оманската империя 1402 до втората половина на 16в.Третия период е период на упадък от втората половина на 16б до края на 18в.Третата периодизация е на американския османист Робърт Дейвисън.тук периодите пак са три.Първият период той нарича „От стента към световната империята” и смята че продължава до 1453(годината когато се превзема Константинопол,и я преименува на Истанбул).Вторият перод е „Златния век на османската империя” от 1453 до 1566,когато завърша царуването на Сюлейман Великолепний.Третия период той нарича „Упадък на вярата и на държавата” и смята,че той е от 1566 до 1792г.(годината на един мирен договор между Османската империя и Руската империя на Екатерина II,договорът се сключва в Яш и фиксира големи загуби на османците,като резултат от две последователни руско-турски или екатеринински войни).Има един турски учен Кемал Карпат,чиято периодизация е въз основа на промените настъпили в управляващият езил в управлението на османската държава.Според него през XIV първата половина на XV надмощие в управлението на държавата имат пограничните бейове или т.н. удж бейове.Вторият период той обозначава като период на силно централизирана държава и продълзава от средата на XV до втората половина на XVIв.Третият период от края на XVIв. До края на XVIIIв. Е перод на децентрализация,на стемеж към сепаратизъм и засилване на позициите на т.н. аяни.(местни провинциални влиятелни и заможни мюсюлмани,които първоначално са осъществявали връзката между местното население и централната власт,в последствие със силното си влияние ,амбициите им нарастват,стремят се да се отцепят от централната власт,имат собствени войски,някои водят самостоятелна външна политика,като тези размири водят до еедин период на анархия и са предпоставка за разпространението на кърджалийството).
В по-старата историография,която се основава повече на марксиската теория,целият османски период до Танзимата,се квалифицира като период на феодализъм,като в него се разграничават ранен феодализъм и зрял феодализъм

EasyTrader incorrect code. Possible reason: wrong domain, rejected web page, rejected affiliate, modiffied code, etc.

4. Тюрките в Мала Азия през XI в. XIIв.Държавата на Великите Селджукиди.Селджукския Румски (Конийски) Султанат.

Първата поява на Тюрки в Мала Азия и европейския контитент датира от времето на т.н. Велико преселение на народите,осъществено през началните векове на нашата ера и приключило до мън 7в.Става дума за преселение на хуни,прабългари,авари,хазари и др.,като преобладаващата част са асимилирани,но стоят и в основата на много етнически образувания.През интервала 8в. – 10в. тюрки от средна Азия и района на Хорасан са били използвани като военна сила,като наемници от Абасидския халифат със столица Багдад.Вече през 11 – 12в. печенеги,узи,кумани,проникват в посока от северозапад,проникват във Византия и тя на свой ред също използва като наемници във войската и ги заселва по гранични райони на Византия.Това се отнася и за источна Тракия и за Анадола,а след от някои от тях се откриват и в Североизточна България.Пка през 11в. една миграционна вълна,по – силна от другите,по-многочислена от тюркси племена от Средна Азия и от района северно от Каспийско море се насочва към Мала Азия.Това са ната наречените огузки племена,които се делят на два клона - западни оглузи и източни оглузи(туркмени)Тази миграция,която помита по пътя се едно старо арменско княжество,воюва успешно и с Иран, е обословена от няколко причини – от една страна от натиска на монголците,а от друга страна търсят по-удобни пасища за своите многочислени стада,тъй като значителна часто от огусите по това време били номади и полуномади.Трябва да се изтъкне че главно идеалогическо уръжие на тази миграция е ислямът и постолатът за свещенната война с неверниците,тъй като огузите вече били приели исляма през 10 и 11в.Навлизайки в Анадола,Мала Азия,тези огузки племена формират една огромна империя,но нетрайна.Това е държавата на Великите Селджукиди,която води именото си от полулегендарен вожд Селджук,от племето Кънък.Столицата на тази държава е в Хорасан от 1040г.Решителна роля за утвърждаването на тази държава в Мала азия изиграва битката при Манцикерт или Малазгирт през 1071г.,когато Византия и войските водени лично от тогавашния император Роман IV Диоген претурпява главоломно поражение и дори се задължава да плаща ежегоден данък на Великите Селджукиди.Своя разцвет държавата на Великите Седжукиди достига 1072 – 1092г.,когато на престола е Мелик шах I.Както се случва ц много от империите,след смъртта на този велик шах започват междуособици меджу претендентите за престола,неговите наследници,в резултат от което държавата на Великите Селджукиди се разпада на по малки държавни образувания.В Мала Азия по такъв начин се формира т.н. Румски или Конийски султанат.От 1116 става столица град Коня.Утвърждаването на селджуките в Мала азия се обославя от различни причини по това време могъщата преди Византия през втората половина на 11в. страда много от набези на нормани,които я нападат от южна Италия.Същевременно от север Византия търпи поражение при Доростол (Силистра) търпи поражения от набезите на печенегите.От друга страна отражение дава първият кръстоносен поход от 1096г.,който всъщност по замисъл би следвало да се противопостави на селджуките и те наистина търпят там поражение при Никея,но същевременно кръстоносците носят разурение и на Византия.Пак през този период само за 25г. се сменят петима императори,има междуособни борби между различни династии и това допълнително отслбва неините сили.За това пък селджуките намират подход спрямо многобройните убезпревени във Византия крепостни селяни и роби,които обработват латифундиите (големи подземлени владения) и не малко от тях приемат исляма,превръщайки се в свободни от крепсна и робска зависимост хора.В продължение на век,век и половина в резултат о този наплив на огузки племена и преход на местно население към исляма,значително се променя етнорелигиозния облик на Мала Азия,на Анадола.В резултат от успешни битки на селджуките около 13в.почти цяла Анадола е обединена в Румския Султанат като изключения правят крайните западни дялове на Анадола така наречената Трапезутска империя,около днешен Трапзон. и на юг киликийско-арменското княжество .Стопанският живот на този Султанат се отличава с характерна специфика,своеобразие,като в района на централното Анадолско плато широка развитие има скотовъдството – номадско и полуномадско,там се разполага и значителна част отпридошлите племена.Но същевременно се запазва уживен градски живот,където най-голяма роля играят завареното гръцко,арменско и арабско население,цари голямо търговско уживление,особено по търговските пътища,които свързват региона със Сирия.Що се отнася до обществения живорт и устройство на Румския Сулатанат ,то също е на лице съвместяване на две противоречащи си тенденции – сред някогашните племена се осъществява разслоение,оформя се племенна аристокрация,в напреднал процес за някои от племената е тяхното отсядане и ориентация към отседнало земеделие и скотовъдство.В тази част от селджукското общество,ислямът господства в своята ортодоксална форма на сунизъм.В друга част на селджукското общество обаче,което продулжава да води номадски и полуномадски начин на живот,се съхраняват редица остатъци от древни езически вярвания под вормата на шаманизъм, и връх взима ислямът в неговата конкурентска форма на шинизма.Селджукските владетели използват много успешно племенните вождове на различните племена като им възлагат функции на погранични удж бейове.Именно тези погранични бейлици са и острието на Селджукската експанзия по това време.Към средата на 13в. обаче,Румския сулатанат е подложен на голямо изпитание от срана на монголците като търпят поражение от тях през 1242г. при Киоседаг.Илхан .На свой ред селджукския султан е бил принуден да им плаща данък на монголците, а владения на Румския Султанат се разпаднали на около 12 – 20 полунезависими бейлици.По значимите и най-големите е Бейликът Караман,известен с това,че там за първи път персийският език като официален бива заместен от турския.Освен това Караман превръща Коня в своя столица.Караманския бейлик влиза в съюзнически отношения с Българското княжество в района на Болгар даг.Караманския бейлик се оказва най-упорития конкурент чак до началото на 16в. на Османската държава.Други известни бейлици са Айдън,Караси,Ментеше,Сарухан, вътрешен,но могъщ по това време е и Гермиян.В крайната северозападна част на Мала Азия се обособява и т.н. Османски бейлик.От начало не дава вид нито на най-могъщ нито н най-голям но изма стратегическа позиция на грницата с Византия.Този бейлик е бил предоставен от Селджукския Султан ан Ертогрул от племето Кая от огузите,който се установил в този район ка уджбей,предоставен му от селдцукския султан Алаеддин Кейкубад I.От начало това са били 500 600 шатри,а вече при синът му Осман при завладяването на градчето Караджахисяр през 1289г.,превшъщат местната църква в джамия и в нея при една петучна молитва(хутба) името на Осман било опоменато като име на независим владетел,а 10 години по късно през 1299г. вече Осман официално се обявил за независим от селджукските султани,отхвурлил тяхното върховенство,макар да се задължил на този етап да плаща не голям данък на монголските Илханове.Така че именно 1299г. поставя началото на османската дуржава,която се явява ядрото на Турция.

http://daskalo.chetivo.com